изпълнен със тегоби и провали
 и пак се  боря  с врага заклет
дъжд от сълзи, за да завали!

Събуждам се, но от какво?
От тихий зов на сън прекрасен.
Събуждам се, но за какво?
За да сънувам другаде, спасена!

Реалността за мен е сън,
не сън, по-право е кошмар!
От реалността съм вън,
във своите сънища омайни.


Всеки ден е битка, знойна,
и няма никакво спасение,
Ах, сън, омаен,  безвоен
ела, прегърни ме в опоение!